Настоящето и бъдещето на дистанционното обучение

Дистанционното обучение променя начина, по който придобиваме знания и професионални умения. Онлайн курсовете предлагат по-достъпен и гъвкав модел, но качеството им зависи от съдържанието, преподавателя и възможностите за взаимодействие.

Приблизително време за четене: 2m 41s

За поколение и половина образованието премина от разход, с който повечето семейства могат да се справят, до значителна инвестиция, която понякога води до дългогодишни заеми. Вместо да бъде двигател на социалната мобилност, то все по-често се превръща в бариера между хората с различни финансови възможности. Този модел трудно може да продължи по същия начин. Промяната е особено видима в ИТ сферата, където програмистите често са до голяма степен самоуки и при интервю за работа доказват практическите си умения, а не само притежаваните сертификати.

Кои университети вече прегърнаха идеята за дистанционно обучение?

Няколко университети, ориентирани към бъдещето, започнаха да предлагат възможности за получаване на кредити и дипломи чрез дистанционно обучение. Други, сред които МТИ и Станфорд, развиха отворени онлайн курсове, в които студентите могат да гледат записи от занятията, а понякога и да участват на живо. При определени курсове това дистанционно участие може да доведе и до получаване на кредити.

По-ниската цена и гъвкавостта вероятно ще превърнат дистанционното обучение в основен начин за придобиване на висше образование в редица области. Традиционното четиригодишно присъствено обучение може да се възприема все повече като специализиран или по-скъп избор. Компютърните науки вероятно ще бъдат сред първите дисциплини, които ще ускорят тази промяна, тъй като много от тях не изискват постоянна физическа комуникация.

Уеб разработчиците и днес разполагат с богат набор от онлайн обучителни ресурси. Мотивиран студент може да изгради знания, сравними с тези от цялостна програма по компютърни науки, а вече работещите специалисти могат да допълнят уменията си. Предизвикателството е, че качеството на онлайн курсовете е неравномерно: материалите и учебният опит невинаги компенсират липсата на присъствена среда. Тази ситуация постепенно се променя благодарение на т.нар. Massive online open courses (MOOCs).

Категории дистанционно обучение

Възможностите за дистанционно обучение могат да се разделят на три основни категории: пасивно, активно и смесено обучение. Всяка от тях предлага различен тип учебен опит.

При пасивното дистанционно обучение най-често се използват видеозаписи. Преподавателят е записан, а курсистът гледа материала в удобно за него време и на предпочитано място. Тази категория включва:

• лекции в университети и отворени курсове;
• еднократни лекции по конкретна тема;
• конференции и онлайн събития, част от които са безплатни, а други изискват такса за участие.

Първите форми на дистанционно обучение са предимно пасивни, но с времето курсистите започват да търсят повече взаимодействие с преподавателите и останалите участници. Именно това е една от причините активните и смесените модели да се развиват.

„Отворени“ онлайн курсове

Сред по-интерактивните възможности са MOOCs. Сред разпознаваемите платформи са Coursera, Udacity и Lynda. В Coursera участват преподаватели от университети, а курсовете често включват задания и оценяване. След успешно завършване курсистът може да получи сертификат. Обикновено е необходимо предварително записване, което изисква курсът да бъде съобразен с личния график.

Курсовете на Udacity често са по-кратки и позволяват участие в по-гъвкав режим. Достъпът може да изисква заплащане, но курсистите получават възможности за обратна връзка, взаимодействие с преподаватели и сертификат за завършен курс.

Смесеният модел съчетава предимно пасивни материали с елементи на практическа работа. Пример за такъв подход са LiveLessons на компанията Pearson. Курсовете представляват видеоматериали, в които преподавателят обяснява темата и демонстрира действията си на екрана. Така курсистът може лесно да следва стъпките и да ги възпроизвежда. При работа с подобни материали понякога е полезно използването на два монитора.

Когато липсва директно взаимодействие с преподавателя или други курсисти, възникналите въпроси трябва да се решават чрез самостоятелно търсене в Google, StackОverflow и други подходящи източници.

Качеството на всички тези решения до голяма степен зависи от уменията на преподавателя. Не винаги е лесно предварително да се прецени доколко са полезни материалите, каква подготовка е необходима и каква подкрепа ще получи курсистът. Затова изборът често се основава на метода „проба-грешка“. С развитието на дистанционното обучение оценяването на курсовете, обратната връзка и практическите задания могат да помогнат за по-информиран избор.

Дистанционното обучение разполага с различни подходи, с които да допълни или замести традиционното образование, включително виртуалната класна стая. В него намират място и основни педагогически модели: познавателно-поведенчески, социално-конструктивистки и конективистки. Правилното съчетаване на тези елементи може да създаде по-достъпен и ефективен образователен модел.

Сред споменатите в източника платформи е и Lynda.com — частна компания в сферата на онлайн обучението. Създадена през 1995 г. като личен проект, през 2002 г. тя започва да предлага онлайн курсове. Към януари 2014 г. платформата разполага с 2400 курса в области като бизнес, програмиране, дизайн и фотография. Курсовете се провеждат под формата на видеоматериали, а при някои от тях се предоставя сертификат за успешно завършване.

Източник: http://www.drdobbs.com/tools/remote-learning-the-lay-of-the-land/240168860.

Често задавани въпроси

Каква промяна се очаква в дистанционното обучение през следващите години?

Според текста дистанционното обучение и онлайн курсовете ще се превърнат в основен метод за получаване на висше образование. Традиционното 4-годишно присъствено обучение ще започне да се възприема като лукс, защото онлайн моделът е по-достъпен и по-евтин. Развитието ще бъде особено силно в компютърните науки и ИТ сферата.

Защо онлайн обучението се смята за важна алтернатива на традиционното образование?

Причината е, че цените на образованието растат много по-бързо от инфлацията и стават трудни за понасяне от много семейства. Онлайн моделът предлага по-ниска цена и по-голяма достъпност. Той може да прекъсне настоящата траектория, при която образованието се превръща в бариера между богатите и останалите.

Кои университети вече са приели идеята за дистанционно обучение?

В текста се посочва, че няколко далновидни университета вече са възприели дистанционното обучение и дават възможност за кредити и дипломи чрез този модел. Като примери са споменати МТИ и Станфорд, които предлагат и отворени онлайн курсове. При някои от тях студентите могат да следят занятията на запис или на живо.

Какви са основните видове дистанционно обучение?

Наличните опции се разделят на три основни категории: пасивно обучение, активно обучение и смесено обучение. Пасивното обучение най-често използва видео записи, а смесеното комбинира повече пасивни елементи с взаимодействие. Всяка категория предлага различен познавателен опит за курсистите.

Какво представляват MOOCs и защо са важни?

MOOCs са Massive Online Open Courses и се посочват като една от най-активните форми на дистанционно обучение. Те предлагат по-голямо взаимодействие и постепенно подобряват ситуацията, защото онлайн курсовете все още са в ранен стадий на развитие. В текста се отбелязва, че точно този тип курсове променя дистанционното обучение към по-пълноценен модел.

Кои платформи за онлайн курсове са споменати в текста?

Като лидери в областта са посочени Coursera, Udacity и Lynda. Coursera предлага курсове с домашни задания и сертификат, а Udacity е с по-кратки курсове и възможност за участие по всяко време. Lynda.com също е представена като платформа с хиляди видео курсове в различни сфери и сертификат при успешно завършване.