Приблизително време за четене: 1m 7s
В следващите редове ще представим трите основни педагогически модела, техните ключови характеристики и особеностите на практическото им приложение.
Първият модел, който ще разгледаме, съчетава две теории – познавателната и поведенческата.
При познавателната теория образователният процес се разглежда като индивидуален, независимо дали обучаващият се работи самостоятелно или в група. Стремежът към личен образователен напредък заема централно място при създаването на обучителни материали. Основната им цел трябва да бъде да стимулират самостоятелното развитие, като се обръща внимание на различни фактори – мотивация, нагласа и други.
Поведенческата теория, от своя страна, включва концепции, които свързват образователния процес с промяната на определени аспекти от поведението на обучаващия се под въздействието на различни фактори. За целта обучителите трябва да създават учебни материали, които не само информират, но и привличат вниманието и насърчават обратната връзка.
Вторият водещ модел – този на социалния конструктивизъм – включва теории, според които в обучението трябва да заемат основно място знанията, придобити чрез опит и решаване на конкретни задачи, а не само чрез преподаване на информация. Използват се езикови, поведенчески и други социални подходи.
Третият модел – конективизмът – е тясно свързан с развитието на информационните технологии. Без тях той не би бил възможен, което означава, че обучаващите се и обучителите трябва да притежават необходимите технологични знания. Голямо предимство на този модел е способността му да работи с огромни обеми информация. Друга отличителна характеристика на конективизма е разбирането, че ученикът или студентът не трябва задължително да познава в дълбочина цялото обучително съдържание, а да знае как да открие необходимата информация в подходящия момент. За целта той може да използва различни форми на комуникация, като социални мрежи, форуми и уикита. Обучителите, от своя страна, трябва да създават средствата, които ще подпомогнат по-нататъшното протичане на обучението и необходимите за него връзки. Така в крайна сметка се постига взаимодействие между трите основни обучителни компонента – съдържание, обучаващи се и обучители.