Начало Услуги Магазин Портфолио Клиенти Youtube

Теч на лични данни: какво да направите до 72 часа по GDPR

Теч на лични данни: задължения, санкции и права по GDPR

Какво трябва да направите при теч на лични данни? Какви са задълженията на администраторите и какви глоби предвижда КЗЛД? Примери от реални случаи.

Приблизително време за четене: 2m 31s

Течове на лични данни: какво трябва да знаете според GDPR и българската практика

 Запишете се още днес в курса за защита на личните данни и бъдете подготвени,  ако искате да разберете повече за правата и задълженията по GDPR, включително в контекста на работното място.

Какво представлява течът на лични данни?

Теч на данни (или "data breach") е всяко нарушение на сигурността, което води до случайно или неправомерно:

  • унищожаване;

  • загубване;

  • изменение;

  • неразрешено разкриване или достъп до лични данни.

Това може да включва:

  • изпращане на имейл със списък от данни до грешен получател;

  • хакерска атака върху бази данни;

  • загубен лаптоп с чувствителна информация;

  • изтичане на данни чрез вътрешен служител ("инсайдърска заплаха").

Според чл. 33 от GDPR, при установяване на такова нарушение, администраторът на данни е длъжен да уведоми надзорния орган (в България това е КЗЛД) до 72 часа.

Какви са задълженията на администратора при теч?

Администраторът на лични данни трябва да:

  1. Докладва инцидента в КЗЛД до 72 часа след установяване на нарушението;

  2. Оцени риска за правата и свободите на субектите на данни;

  3. Уведоми пострадалите лица, ако съществува висок риск за тях (напр. кражба на ЕГН, банкови или здравни данни);

  4. Документира всичко – включително причината, вида на данните, броя засегнати лица и предприетите мерки.

Липсата на действия или късно уведомление води до санкции, дори и когато самият теч не е по вина на администратора.

Най-големият теч в България: случаят с НАП

През 2019 г. България преживя най-големия известен теч на лични данни – над 6 млн. граждани бяха засегнати от пробив в сървърите на НАП. Данни като ЕГН, доходи, осигуровки, адреси и банкови трансакции се появиха в публичното пространство.

След проверка, КЗЛД наложи глоба от 5,1 млн. лева на НАП, позовавайки се на недостатъчно технически и организационни мерки за защита. НАП обжалва глобата. През 2023 г. Софийският районен съд я потвърди на първа инстанция.

Извод: Дори държавна институция не е защитена от санкции, когато не е изпълнила изискванията на чл. 32 и 33 от GDPR.

Какво трябва да знаете като гражданин?

Ако научите, че личните ви данни са изтекли, имате право:

  • да бъдете уведомени без неоправдано забавяне;

  • да подадете жалба до КЗЛД (Комисия за защита на личните данни);

  • да търсите обезщетение по съдебен път, ако сте претърпели вреди (материални или нематериални);

  • да получите информация какви данни са засегнати и какви мерки са взети.

Пример: Ако банка е изпратила банково извлечение на грешен имейл адрес, и вие разберете, че трето лице е имало достъп, тя е длъжна да ви информира и да уведоми КЗЛД.

Какви санкции предвижда GDPR и КЗЛД?

  • До 10 млн. евро или 2% от годишния оборот за липса на вътрешна документация, закъсняло уведомление или непредприети мерки;

  • До 20 млн. евро или 4% от оборота при тежко нарушение и висок риск за правата на гражданите.

В България най-честите причини за глоби са:

  • неуведомяване на КЗЛД навреме;

  • липса на оценка на риска;

  • използване на незащитени системи без криптиране или контрол на достъпа.

Какви са добрите практики за защита срещу теч?

  • Редовни тестове за уязвимости на ИТ системите;

  • Ограничаване на достъпа до лични данни до служители, които реално ги използват;

  • Обучение на персонала как да разпознава фишинг и социално инженерство;

  • Въвеждане на двуфакторна автентикация и криптиране;

  • Водене на регистър на обработвани данни и дейности.

Роля на КЗЛД в управлението на инциденти

КЗЛД публикува формуляри и насоки за уведомяване при нарушения, както и редовно публикува обобщения в своите бюлетини.

Според практиката на КЗЛД най-честите причини за пробиви са човешка грешка (например имейл до грешен получател), липса на контрол на достъпа и слаба ИТ сигурност. Затова обучението на служителите е една от най-евтините и ефективни мерки.

Заключение: превенцията е ключова

Всеки администратор на лични данни – от малка фирма до държавна институция – трябва да приеме защитата на данните като непрекъснат процес, а не еднократна мярка.

Ако работите с лични данни, уверете се, че имате ясна процедура за реакция при инцидент.

Ако сте гражданин – следете какво се случва с вашите данни и реагирайте навреме при съмнение за теч.

Научете как да изградите система за сигурност, съвместима с GDPR, и как да реагирате при инцидент:

 Запишете се още днес в курса за защита на личните данни и бъдете подготвени,  ако искате да разберете повече за правата и задълженията по GDPR, включително в контекста на работното място.

 

Често задавани въпроси

Какво представлява течът на лични данни според GDPR?
Теч на лични данни е всяко нарушение на сигурността, което води до случайно или неправомерно унищожаване, загубване, изменение, неразрешено разкриване или достъп до лични данни. Такъв инцидент може да бъде изпратен имейл до грешен получател, хакерска атака, загубен лаптоп или изтичане чрез вътрешен служител. Важно е да се реагира бързо, защото GDPR изисква конкретни действия при установяване на нарушение.
Какви са задълженията на администратора при установен теч на данни?
Администраторът трябва да уведоми КЗЛД до 72 часа след установяване на нарушението. Освен това трябва да оцени риска за правата и свободите на засегнатите лица и да уведоми пострадалите, ако има висок риск, например при кражба на ЕГН, банкови или здравни данни. Необходимо е и всичко да бъде документирано, включително причината, видът на данните, броят засегнати лица и предприетите мерки.
Кога трябва да бъдат уведомени засегнатите лица при теч на лични данни?
Засегнатите лица трябва да бъдат уведомени, когато съществува висок риск за техните права и свободи. Това е особено важно при данни като ЕГН, банкови данни или здравна информация. Уведомяването трябва да бъде без неоправдано забавяне, за да могат хората да предприемат мерки и да се предпазят от възможни вреди.
Какви права има гражданинът, ако личните му данни са изтекли?
Гражданинът има право да бъде уведомен без неоправдано забавяне. Може да подаде жалба до КЗЛД и да търси обезщетение по съдебен път, ако е претърпял материални или нематериални вреди. Има и право да получи информация какви данни са засегнати и какви мерки са взети след инцидента.
Какви санкции предвиждат GDPR и КЗЛД при нарушения при теч на данни?
При липса на вътрешна документация, закъсняло уведомление или непредприети мерки санкциите могат да достигнат до 10 млн. евро или 2% от годишния оборот. При тежко нарушение и висок риск за правата на гражданите глобите могат да бъдат до 20 млн. евро или 4% от оборота. В България чести причини за глоби са късно уведомяване, липса на оценка на риска и незащитени системи.
Какви добри практики помагат да се предотвратят течове на лични данни?
Добра практика е да се правят редовни тестове за уязвимости и да се ограничава достъпът до данни само до служители, които реално ги използват. Важно е също персоналът да бъде обучен да разпознава фишинг и социално инженерство. Допълнителни мерки са двуфакторна автентикация, криптиране и водене на регистър на обработваните данни и дейности.

Свързани статии

  • Видеонаблюдение и лични данни – права, закони и съвети от КЗЛД
    Видеонаблюдение и лични данни – права, закони и съвети от КЗЛД
    Законно ли е видеонаблюдението във входа, магазина или офиса? Разберете как GDPR…
Отвори асистентаЗатвори асистента