Bulgarian
English
Приблизително време за четене: 1m 52s
Човешкият мозък продължава да бъде обект на интензивни изследвания. Макар днес да разполагаме с много повече знания, отколкото в миналото, все още не разбираме напълно как възникват мислите, как се съхраняват спомените и как се изграждат уменията.
През 1950 г. д-р Пол Маклийн представя своята теория за развитието на мозъка. Тя описва човешкия мозък като система от еволюционно по-стари и по-нови структури, свързани с инстинктивни реакции, емоции и сложни познавателни процеси. Днес тази опростена схема, позната като „триединен мозък“, се разглежда предпазливо, защото съвременните изследвания показват много по-тясно взаимодействие между мозъчните структури.
Ученето не се случва в една-единствена зона на мозъка. То включва мрежи, които участват във вниманието, възприемането, паметта, езика, мотивацията и контрола на действията. Мозъкът се променя в резултат на опита и практиката не само в детството, а и през зрялата възраст. Тази способност се нарича невропластичност.
В края на ХХ век учените научават значително повече за човешкия мозък и този период често е наричан „десетилетието на мозъка“. Изследванията показват, че запомнянето не е пасивно съхраняване на информация. То зависи от вниманието, смисъла, емоциите, съня и възможността човек да извлича и прилага наученото.
Изследванията на различията между лявото и дясното полукълбо също допринасят за разбирането на мозъчната дейност. Важно е обаче да не се заключава, че хората са „лявомозъчни“ или „дясномозъчни“, или че при дадена задача работи само едната половина. Двете полукълба постоянно си взаимодействат и обработват информацията като част от единен мозък.
Например при изпълнение на музикално произведение човек едновременно възприема звуци и ритъм, следи последователността на нотите, координира движенията си и използва паметта и вниманието. В тези процеси участват различни мозъчни мрежи, а не само едната страна на мозъка.
Голяма част от напредъка в невронауката се дължи на развитието на технологиите. Методи като ядрено-магнитният резонанс и позитронно-емисионната томография позволяват на учените да наблюдават промени в мозъчната активност, свързани с възприемане, припомняне, език, движение и емоции. В изображенията често се виждат области с повишена активност, но те не са буквални „пожари“ и резултатите трябва да се тълкуват в контекста на конкретното изследване.
Тези наблюдения помагат да се изследва как различни мозъчни мрежи си взаимодействат. Те могат да допринесат за създаването на по-ефективни образователни стратегии, но не доказват, че съществува универсален стил на учене, основан само на предпочитание към едното полукълбо.
Ляво и дясно полукълбо – какво показват изследванията?
| ЛЯВО | ДЯСНО |
| Участва в обработката на езика | Участва в обработката на пространствени и визуални отношения |
| Подпомага четенето и писането | Подпомага разпознаването на цялостни образи и контексти |
| Участва в последователното и аналитично обработване на информация | Участва в обработката на интонация, ритъм и пространствена информация |
| Може да има водеща роля при някои езикови задачи | Може да има водеща роля при някои пространствени и музикални задачи |
| При повечето реални дейности двете полукълба работят съвместно. | |
Много е изписано за това как можем да подобрим запомнянето и усвояването на материал. Полезните подходи включват активно припомняне, разпределено във времето упражняване, свързване на новата информация с вече позната и достатъчно сън. Не е необходимо човек да определя „силното“ си полукълбо, за да учи по-ефективно.
Източник: The Creative Training Idea Book, Inspired Tips and Techniques for Engaging and Effective Learning, Robert W. Lucas
