Приблизително време за четене: 3m 18s

Изкуственият интелект: Да му се доверим или не? Истинската история зад алгоритмите

В края на 2022 година, когато ChatGPT се появи публично и стана най-бързо растящото приложение в историята (със 100 милиона потребители само за 2 месеца според UBS Report, 2023), хиляди хора започнаха да се чудят: „Можем ли да вярваме на изкуствения интелект?“. От ученици, които искат помощ за домашно, до мениджъри, които търсят идеи за маркетинг – AI започна да влиза във всяко поле на живота ни. Но зад тази удобна фасада се крие и страх: „Ами ако греши?“.

 

Обадете се! Предлагаме полезни и конкретни за темата на обучението  AI симулации за корпоративни обучения.

В тази статия ще ви разкажа реални примери, ще ви дам конкретни факти и ще ви покажа как да прецените – кога ИИ е полезен помощник, и кога е опасна илюзия.

Когато AI създаде нещо невярно – но убедително

През 2023 г. адвокат в САЩ използва ChatGPT, за да подготви съдебен документ. AI му предоставил съдебни решения, които изглеждали напълно логични и с реални цитати. Проблемът? Случаите не съществували. AI си ги бил „измислил“. Това доведе до дисциплинарна проверка и глоба. (Източник: The New York Times, 2023)

Този случай не е изключение. AI модели като GPT, Claude или Gemini могат да създадат напълно реалистичен, логичен и граматически коректен отговор – който всъщност няма връзка с реалността. Това явление се нарича „AI халюцинация“, или по-точно – когато машината "измисля", без да знае, че греши.

Факт: AI не знае нищо. Той просто предсказва.

Това е шок за много хора: AI не „знае“ отговорите. Той не „разбира“ съдържанието. Вместо това прави статистически прогнози коя дума трябва да дойде след предишната. Това се базира на милиарди текстове, които е „изчел“ (по-точно: анализирал).

Например: ако въведете „София е столицата на...“, вероятността следващата дума да е „България“ е много висока. Но ако започнете с фалшив контекст, AI ще го следва – дори да е напълно грешен.

Ето защо AI никога не трябва да се използва като единствен източник на истина, особено за:

• Медицински съвети

• Юридически решения

• Исторически факти

• Финансови прогнози

Кога AI наистина е полезен?

1. Генератор на идеи

Когато сте в творчески блокаж, AI може да ви помогне със:

• Заглавия за статии

• Идеи за кампании

• Имена на продукти

• Сценарии, начални фрази и метафори

Много копирайтъри използват AI за първоначален „набор“ от идеи, които след това редактират. Така се спестява време и се разширява креативността.

2. Автоматизация на рутинни задачи

Изкуственият интелект е отличен в задачи като:

• Генериране на имейли

• Обобщения на документи

• Подреждане на информация

• Гласово разпознаване и транскрипция

Тук няма голям риск от „халюцинации“, защото задачите са механични и могат лесно да се валидират от човек.

3. Учебна помощ (с уговорка)

AI може да бъде отличен помощник при:

• Обяснение на термини

• Разясняване на трудни концепции

• Създаване на примерни тестове

Но не бива да се разчита на него като източник на точни факти, освен ако не се даде конкретен източник (което повечето AI системи по подразбиране не правят).

Как да разберем дали отговорът на AI е верен?

Ето конкретни въпроси, които да си зададете:

Посчен ли е източник?
Източникът реален ли е (може ли да се отвори линк)?
Съществува ли споменатият автор, закон, или събитие?
Може ли същата информация да се намери в реномирани източници (напр. Britannica, World Health Organization, европейски институции)?

Пример: Ако AI твърди, че съществува член 54 от „Закон за електронните услуги“ в България – проверете в lex.bg или сайта на НС. Ако не съществува – значи е халюцинация.

Данни и проучвания: До каква степен AI е точен?

• Според проучване на Stanford HAI (2023), над 27% от фактологичните отговори на ChatGPT-3.5 съдържат неточности.

• При по-новите модели (GPT-4, Claude 3), процентът пада до 12–15%, но все още 1 от всеки 8 отговора може да е неточен.

• В медицината, проучване от JAMA (2023) установява, че ChatGPT дава съвети, съвместими с медицинските стандарти само в 65% от случаите.

Това не значи, че AI е "лош". Просто трябва да знаем какво може, и какво не бива да очакваме от него.

Практическа рамка: Кога да използваме AI, и кога – не?

Вид задача	Подходящо за AI	Изисква човешка проверка
Идеи, имена, слогани	Да	Препоръчително е
Преводи (неофициални)	Да	Желателно е
Референции в академична среда	Не	Абсолютно
Юридически и финансови съвети	Не	Абсолютно
Анализ на данни	Частично	Само с проверка на данните
Генериране на код	Да	Задължително тестване

 

AI не заменя човешкия мозък. Допълва го.

Ако AI е като „умно дете“, то ние – хората – сме родителите, които трябва да го напътстват. Да му задаваме граници, да проверяваме какво прави, и да поемем отговорност за крайния резултат.

Истинската сила на AI не е в това да го питаш: „Какво е вярно?“, а в това да го попиташ:
„Как мога да мисля по-добре за това?“

Източници, използвани в статията:

• Stanford HAI, AI Index Report 2023: https://aiindex.stanford.edu/report/

• JAMA Network Open: Accuracy of ChatGPT in Providing Medical Information (2023): https://jamanetwork.com/journals/jamanetworkopen/fullarticle/2804308

• New York Times: Lawyer Sanctioned for Using ChatGPT (2023): https://www.nytimes.com/2023/06/22/nyregion/chatgpt-lawyer-fake-citations.html

• UBS Global Research: ChatGPT Growth Analysis (2023)

 

Ако статията ви е била полезна, споделете я с колега, който се колебае дали да използва AI.

Това не е бъдещето – това е настоящето.

Просто трябва да го използваме с разбиране, а не сляпо доверие.

Обадете се! Предлагаме полезни и конкретни за темата на обучението  AI симулации за корпоративни обучения.