Темпераментът или как да говорим с хората, без да ги променяме

Приблизително време за четене: 2m 51s

За темперамента, разговорите и онези моменти, в които всичко се чупи

Има разговори, които започват съвсем нормално.
Без конфликт. Без лош тон. Без драма.

Казваш нещо просто. Например:

„Трябва да ускорим.“ или „Имаме проблем.“ или „Очаквам това да стане до края на седмицата.“

И още в следващите минути усещаш, че нещо се разпада.

Един човек веднага скача да действа.  Друг започва да пита и да усложнява. Трети се напряга и се защитава. Четвърти мълчи.

А ти си мислиш: „Какво не им е наред?“

Истината е по-неудобна, но и по-освобождаваща:

Нищо не им е наред. 

Просто чуват различни неща.

Хората не чуват думи. Те чуват смисъл.

Когато говорим, си мислим, че предаваме информация.
В действителност предаваме напрежение, риск, спешност, очакване, заплаха или сигурност.

И всеки човек има различен вътрешен филтър, през който минава това послание.

Този филтър не е характер.
Не е възпитание.
Не е интелект.

Това е темперамент.

Темпераментът не определя кой си.
Определя как реагираш, когато нещата станат несигурни.

Един и същ разговор, четири различни реакции

(или защо Хари Потър обяснява комуникацията по-добре от много обучения)

В Harry Potter има сцени, които всички помним, дори да не сме фенове.

Групата е изправена пред опасност.
Времето е малко.
Няма ясен отговор.

Хари почти винаги казва едно и също:

„Няма време. Трябва да действаме.“

И тук започва магията — не онази с пръчките, а човешката.

Хърмаяни спира.
Не защото иска да пречи, а защото чува опасност от грешка.

„Чакай. Не знаем достатъчно. Това може да е капан.“

Рон реагира емоционално.
Той не мисли за плана, а за хората.

„А ако ни хванат? А ако някой пострада?“

Невил мълчи. Колебае се.
Не защото е слаб, а защото чува риск за сигурността.

Хари се дразни.

Хърмаяни му изглежда като спирачка.
Рон – като паникьор.
Невил – като човек без кураж.

И ако тази сцена не ти звучи познато, значи или не си работил с хора, или си бил Хари.

Какво всъщност се случва в тази сцена

Никой не е прав.
Никой не е крив.

Всеки чува различна заплаха в едно и също изречение.

Хари чува:
„Ако не действаме, губим.“

Хърмаяни чува:
„Ако сбъркаме, последиците са сериозни.“

Рон чува:
„Някой може да пострада.“

Невил чува:
„Редът и сигурността се разпадат.“

Разговорът е един.
Реалностите – четири.

И това не е фантазия.
Това е ежедневието в екипите, в обученията, в срещите, в обратната връзка.

Голямата грешка, която правим с хората

Опитваме се да ги поправим.

Казваме си:

• „Този трябва да е по-бърз.“

• „Този прекалено мисли.“

• „Този е твърде емоционален.“

• „Този трябва да се активира.“

И колкото повече натискаме, толкова повече:

• бързите стават агресивни;

• мислещите се затварят;

• емоционалните се защитават;

• тихите изчезват.

Проблемът не е, че хората са различни.
Проблемът е, че говорим с всички по един и същ начин.

Какво се случва, когато не променим хората, а начина си на говорене

В по-късните книги Хари започва да прави нещо различно.
Не винаги осъзнато, но ефективно.

Той:

• обяснява защо бърза, не само че бърза;

• оставя Хърмаяни да провери най-рисковото;

• назовава страховете на Рон, вместо да ги отрича;

• казва на Невил какви ще са стъпките, една по една.

И изведнъж същите хора започват да действат като екип, не като сбор от реакции.

Не защото са се променили.
А защото са били чути по начина, по който могат да чуват.

Това не е теория. Това е практика.

Същото се случва:

• когато въвеждаш ново обучение;

• когато даваш обратна връзка;

• когато натискаш срок;

• когато обявяваш промяна.

Едни чуват „възможност“.
Други – „риск“.
Трети – „заплаха“.
Четвърти – „хаос“.

И ако говориш само на едните, губиш останалите.

Истинската комуникация не е да говориш по-добре

а да говориш различно

Да говориш с различни хора означава:

• понякога да си кратък;

• понякога да си подробен;

• понякога да си спокоен;

• понякога да си ясен до болезненост.

Не защото манипулираш.
А защото уважаваш начина, по който хората преживяват несигурността.

Защо това е ключово в обученията и лидерството

Обученията се провалят не защото са „лоши“.
А защото говорят само на един тип хора.

Същото важи за лидерството.

Добрият лидер не е този, който има най-силното послание.
А този, който умее да го преведе на различни езици, без да го изкриви.

И накрая – най-важното

Хората не са трудни.

Те са различни.

И когато спрем да ги променяме и започнем да ги разбираме,
конфликтите не изчезват —
но спират да разрушават.

Ако искаш:  по-малко вътрешни конфликти,  по-добра екипна динамика, обучения, които подкрепят баланса, а не го рушат,
свържи се с нашият екип за консултация или обучение.