Психологически игри

Как психологическите игри „Дефекти“ и „Да, но“ влияят на екипа? Вижте как да разпознаете неконструктивното поведение, какви са скритите му ползи и как лидерите могат да насърчат увереност, отговорност и по-добра комуникация.

Приблизително време за четене: 2m 45s

Психологическите игри на работното място често изглеждат като обикновени разговори, критика или търсене на решение. В действителност те могат да прикриват несигурност, опит за избягване на отговорност или нужда от признание. Когато се повтарят, тези модели увреждат доверието, атмосферата и резултатите на екипа.

Затова е важно мениджърите и служителите да разпознават сигналите навреме. В тази статия ще разгледаме две психологически игри, описани от Ерик Бърн: „Дефекти“ и „Да, но“. Ще видим как се проявяват, какви са възможните им скрити ползи и как може да се реагира конструктивно.

Курс „Управление на екипи“

Какво представлява психологическата игра?

Според психолога Ерик Бърн / информация за Ерик Бърн/ психологическата игра е повтарящ се модел на общуване, при който човек привидно преследва една цел, но несъзнателно търси друга. Тази скрита цел може да му донесе усещане за сигурност, превъзходство, признание или освобождаване от отговорност.

В книгата „Игрите, които хората играят“ са описани различни модели на поведение, които се проявяват както в личните отношения, така и в работната среда. Важно е да не приемаме всяка критика или несъгласие за психологическа игра. Разликата е в повтаряемостта, скрития мотив и липсата на конструктивен фокус.

Играта „Дефекти“: постоянно търсене на недостатъци

Как се проявява?

При тази игра човек непрекъснато посочва недостатъци на колеги, ръководители или подчинени. Той може да поставя етикети, да преувеличава грешки или да обръща внимание на несъществени детайли, за да намали стойността на другия.

Типични реплики са:

„Как може да ни съветва, след като не е работил и ден на нашето място?“
„Докладът е добър, но текстът не е подравнен по ширина.“
„Той винаги греши и не може да се справи сам.“

Конструктивната обратна връзка се основава на конкретни факти, ясни критерии и предложение за подобрение. При играта „Дефекти“ критиката обикновено е емоционална, повтаряща се и непропорционална на реалния проблем.

Защо се играе?

Възможна причина е несигурността. Като открива недостатък у другия, човек временно се чувства по-уверен или по-значим. Понякога той предлага да „поправи“ открития проблем, за да докаже собствената си необходимост. Когато такъв модел се използва от ръководител, последствията могат да бъдат сериозни: служителите се страхуват да поемат инициатива, ценните хора се оттеглят, а доверието намалява.

Как да реагираме?

Посочете конкретното поведение и неговото въздействие, без да поставяте етикети на човека.
Попитайте какъв е реалният риск и какво конкретно решение предлага събеседникът.
Разграничете важните пропуски от несъществените лични оценки.
Насърчете саморефлексията: „Какво точно ме притеснява в тази ситуация?“ и „Как мога да дам полезна обратна връзка?“
Ако поведението продължи, поставете ясни правила за уважителна комуникация и документирайте повтарящите се случаи.

Играта „Да, но“: привидно търсене на решение

Как се проявява?

Разговорът започва като молба за помощ. Всеки предложен вариант обаче е отхвърлен с „Да, но…“. Така диалогът изглежда делови, но реално не води до действие.

Служител: Клиентът не иска да подпише договор. Какво да направим?
Ръководител: Разказахте ли му за новите гаранционни условия?
Служител: Да, но това не помогна.
Ръководител: Предложихте ли разсрочено плащане?
Служител: Да, но той вече няма финансов проблем.

Ако всяка идея бъде отхвърляна, разговорът се превръща в начин за избягване на отговорност или за доказване, че проблемът е нерешим. В други случаи човекът просто се нуждае от подкрепа и няма увереност да действа самостоятелно.

Как да реагираме?

Разпознайте повтарящата се фраза и спокойно назовете модела: „Забелязвам, че всяко предложение има пречка. Нека изберем следваща конкретна стъпка.“
Попитайте: „Какво вече направихте?“ и „Кой вариант смятате за най-подходящ?“
Договорете действие, срок и отговорност. Помощта не трябва да означава, че ръководителят изпълнява задачата вместо служителя.
При несигурен служител съчетайте ясните очаквания с подкрепа и признание на неговата компетентност.
Ако сами използвате „Да, но“, проверете дали не се опитвате да избегнете отговорност или да получите уверение, че сте направили всичко възможно.

Как лидерите могат да подобрят атмосферата?

Разпознаването на психологическите игри не означава да обвиняваме хората или да търсим скрити мотиви във всеки разговор. То означава да наблюдаваме повтарящите се модели и да ги заменяме с ясни цели, конкретна обратна връзка и споделена отговорност.

Лидерът може да помогне, като постави правила за уважителна комуникация, задава въпроси за решения, насърчава откритото обсъждане на проблемите и следи за последователно изпълнение на поетите ангажименти. Обученията и практическите тренинг игри също могат да помогнат на екипа да разпознава неконструктивното поведение в безопасна среда.

Доверието, менторството, обучението и подкрепата от ръководството дават на хората увереност да поемат отговорност. Когато служителите могат да говорят за затрудненията си, без да се страхуват от унижение или обвинение, екипът има по-голям шанс да намира реални решения.

Повече практически насоки ще намерите в материала за обучение на мениджъри за наблюдение и развитие на служителите.

Обучения за мениджърски умения.

Често задавани въпроси

Какви психологически игри се разглеждат на работното място?

Разглеждат се две психологически игри, които могат да нарушат работата на екипа: играта на „дефекти“ и играта „Да, но ...“. И двете са свързани с несигурност, самочувствие и прехвърляне на отговорност. Те често изглеждат като обикновен разговор или критика, но на психологическо ниво водят до блокиране на конструктивната комуникация.

Как се разпознава играта на „дефекти“?

Тази игра се проявява, когато човек постоянно търси и изтъква недостатъци в другите, често измислени, преувеличени или не на място. Обикновено ги представя емоционално, а не конструктивно, с цел да намали ценността на другия. Не бива да се бърка с реакция на реални факти или с неспазване на правила.

Защо хората играят играта на „дефекти“?

Причините често са свързани с ниско самочувствие и несигурност. Човек може да търси слабости у другите, за да се почувства по-уверен, или за да покаже колко е важен, като „помага“ за поправяне на проблема. Така той понижава другия до свое ниво или избягва общуването с по-успешни хора.

Как се проявява играта „Да, но ...“?

Тя се разпознава по това, че човекът уж търси решение, но на всяко предложение отговаря с „Да, но ...“ и отхвърля вариантите един след друг. На пръв поглед разговорът изглежда делови, но всъщност води до безизходица. Често накрая другият човек поема задачата вместо него.

Какво може да направи лидерът, ако забележи такива игри в екипа?

Лидерът трябва да разпознава признаците на играта и да не влиза в нея автоматично. Добре е да насочи човека към конкретни примери, да задава въпроси за реалните действия, които вече са предприети, и спокойно да отнеме „печалбата“ от играта. Ако има несигурност, е полезно да се даде подкрепа и конструктивен съвет, без да се върши работата вместо служителя.

Как може да се намали негативното въздействие на тези игри в екипа?

Важно е да се работи не само с отделни хора, но и с целия екип. Полезни са обучения, тренинг игри, менторство, подкрепа от ръководството и обучение за разпознаване на разрушително поведение. Когато човекът развие повече увереност и усещане за отговорност, той по-лесно спира да влиза в подобни модели на общуване.

Психологически игри