Bulgarian
English
Приблизително време за четене: 3m 33s
Коронавирус, хакери и малко психология
2020 г. постави компаниите по света пред сериозно предизвикателство: за кратко време те трябваше да преминат към работа от разстояние и да поддържат процесите си в цифрова среда. Това ускори дигитализацията, но същевременно увеличи броя на уязвимите услуги, устройства и потребители.
Според различни анализи броят на кибератаките през този период е нараснал значително. Част от инцидентите са довели до финансови загуби, прекъсване на дейността и изтичане на чувствителна информация. Една от най-важните превантивни мерки е обучението на служителите за защита на информационната сигурност.
Киберзаплаха: какво струва невниманието на служителите?
В началото на пандемията киберпрестъпниците се възползваха от несигурността, спешната работа от разстояние и интереса към новини за коронавируса. Доклади от този период описват ръст на атаките срещу организации, включително чрез фишинг, заразени прикачени файлове и компрометирани профили.
Основните причини за успешните прониквания обикновено са съчетание от недостатъчно защитени услуги, неправилно конфигурирани устройства и липса на подготовка у служителите. Социалното инженерство използва психологически прийоми, за да подтикне получателя да отвори файл, да последва връзка, да предостави парола или да извърши плащане.
За нападателите целта вече не е само кражба на пари. Те могат да търсят информация, достъп до клиентски системи, възможност за изнудване или начин да блокират работата на организацията. Затова защитата трябва да включва не само технически средства, но и ясни правила за поведение.
Служителите често са наричани „слабото звено“, но по-точно е да бъдат разглеждани като част от защитата. Човек, който знае как да провери подателя, да разпознае подозрителен адрес и да съобщи за инцидент, може да предотврати сериозни щети.
Фишинг съобщенията обикновено разчитат на спешност, страх или любопитство. По време на пандемията измамниците изпращаха писма за данъчни облекчения, допълнителни плащания, промени в работния режим и здравни мерки. Подобни теми могат да изглеждат убедително, особено когато служителят работи под напрежение или извън обичайната офис среда.
Какви уроци можем да извлечем от минали атаки?
2020 г. често е определяна като година на рансъмуера. При този тип атака престъпниците криптират данни или блокират системи, след което изискват откуп. Разпространението често започва с фишинг имейл, отворен от служител. Дори когато организацията разполага с добра техническа защита, една компрометирана идентификационна информация може да даде достъп до критични ресурси.
Пример за сериозен инцидент е атаката срещу Garmin през юли 2020 г. Услугата Garmin Connect временно стана недостъпна, а бяха засегнати и други услуги на компанията. Случаят показа колко бързо една атака може да прекъсне обслужването на клиенти и вътрешните процеси.
Друг пример е рансъмуерът Netwalker, който се разпространяваше чрез съобщения, свързани с коронавируса. Зловредният файл в прикачения документ можеше да даде начало на атака срещу организации от различни сектори. Този подход показва защо съдържанието на едно съобщение не трябва да бъде единственият критерий за доверие.
При атаките с рансъмуер резервните копия, сегментирането на мрежата и планът за реакция са важни, но не са достатъчни сами по себе си. Служителите трябва да знаят как да действат при съмнение: да не отварят повторно файла, да не отговарят на съобщението, да изключат засегнатото устройство от мрежата според вътрешните правила и незабавно да уведомят отговорното лице.
Атаката срещу SolarWinds показа и друг важен риск — компрометирането на доставчик може да засегне множество негови клиенти. Затова организациите трябва да оценяват не само собствената си инфраструктура, но и рисковете по веригата на доставките. Достъпът на външни партньори трябва да бъде ограничен, наблюдаван и преглеждан периодично.
Как да се предпазите от фишинг?
Ефективната защита започва с комбинация от технологии, процеси и обучение. Софтуерът за филтриране на нежелана поща, многофакторната автентикация, актуализациите и резервните копия намаляват риска, но не могат да заменят внимателното поведение.
- Проверявайте внимателно адреса на подателя, а не само показваното име.
- Не отваряйте неочаквани прикачени файлове и не следвайте връзки, които създават усещане за спешност.
- Потвърждавайте по независим канал всяко необичайно искане за плащане, промяна на банкова сметка или предоставяне на данни.
- Не използвайте служебни пароли в лични услуги и не споделяйте идентификационни данни по имейл или чат.
- Съобщавайте за подозрителни съобщения веднага, дори ако сте кликнали върху връзката. Бързата реакция може да ограничи щетите.
Обучението трябва да бъде практично и регулярно. То може да включва реалистични примери, кратки тестове и контролирани симулации на фишинг. Целта не е служителите да бъдат наказвани за грешка, а да изградят навици и да се чувстват спокойни да съобщават за инцидент.
Важно е служителите да разбират защо правилата съществуват. Изпращането на работна кореспонденция към лична поща, споделянето на екранни снимки или използването на непозволени приложения може да доведе до изтичане на информация. Ясната политика, техническите ограничения и редовната обратна връзка са по-ефективни от общи предупреждения.
Инвестициите в информационна сигурност продължават да нарастват. Според прогнози на Grand View Research пазарът на киберсигурност се очаква да се развива устойчиво. За малките компании обаче изборът на решения трябва да бъде съобразен с реалните рискове, наличните ресурси и критичните бизнес процеси.
Киберсигурността не е еднократен проект, а постоянен процес. Организацията трябва периодично да преглежда достъпите, да актуализира системите, да проверява резервните копия и да упражнява плана си за реакция. Също толкова важно е да се провеждат обучения по информационна сигурност, в които да се обяснява как се разпознават подозрителни писма, как се проверява информацията и по кои канали е безопасно да се комуникира с колеги.
Служителите, които стават жертва на измама, не са непременно съучастници в престъпление. Често те са били подведени чрез добре подготвен сценарий. Културата на сигурност трябва да насърчава своевременното докладване, вместо да създава страх от санкции. Така организацията получава шанс да блокира профил, да промени парола и да ограничи разпространението на атаката.
Компаниите могат да намалят риска, като обучават персонала си за фишинг и социално инженерство, провеждат симулации и извършват периодични проверки. Предлагаме подходящи обучения и тренинги. Можете да ни потърсите на телефон +359 878 685 304 или да изпратите запитване чрез формата по-долу. ТУК можете да поръчате курс по информационна сигурност, разработен за систематично изясняване на основните принципи за защита на информационните активи на фирмата.
За допълнителна информация относно обучението можете да разгледате и електронното обучение по информационна сигурност.