Bulgarian
English
Приблизително време за четене: 2m 44s
Съвременната онлайн комуникация обикновено се разделя на две основни категории – синхронна и асинхронна. И двата подхода имат предимства и ограничения. Най-подходящият избор зависи от целите на обучението, графика, техническите възможности и нуждите на курсистите.
Синхронна и асинхронна онлайн комуникация
Синхронната комуникация се осъществява в реално време – преподавателят и курсистите участват едновременно в обща сесия. Асинхронната комуникация не изисква участниците да са онлайн по едно и също време. Материалите, въпросите и заданията могат да се преглеждат и изпълняват според индивидуалния график.
Какво представлява синхронната онлайн комуникация?
Синхронната онлайн комуникация използва инструменти, които позволяват на преподавателя и курсистите да общуват едновременно. Това могат да бъдат чатове, аудио- и видеоконференции, виртуални класни стаи и уебинари.
Основното предимство на този подход е непосредствената обратна връзка. Участниците могат да задават въпроси, да обсъждат теми и да работят съвместно, без да чакат отговор. Общуването в реално време може да намали усещането за изолация, но изисква предварително определен час и стабилна интернет връзка.
Какво представлява асинхронната онлайн комуникация?
Асинхронната комуникация се осъществява без задължително едновременно присъствие на курсиста и преподавателя. Учебните материали, заданията и съобщенията могат да се споделят чрез имейл, форуми, платформи за обучение и виртуални библиотеки.
Този подход предлага по-голяма гъвкавост. Курсистите могат да преглеждат уроците и да изпълняват задачите в удобно за тях време. Това го прави подходящ за хора с натоварен график или за обучаеми, които предпочитат да проучват темите самостоятелно. Ограничение е по-бавната обратна връзка и необходимостта от добра самоорганизация.
Как да изберете подходящия подход?
При избора е важно да се вземат предвид продължителността и целите на курса, наличното време, броят на участниците и нивото на взаимодействие, което се очаква. Синхронните сесии са полезни за дискусии, демонстрации и незабавна помощ. Асинхронните материали са подходящи за самостоятелна работа, преговор и изпълнение на задания с гъвкав срок.
Комбиниране на синхронни и асинхронни методи
В много случаи най-ефективният модел комбинира двата подхода. Например курсът може да включва предварително записани уроци и материали за самостоятелна подготовка, последвани от онлайн среща за въпроси и обсъждане. Така курсистите получават гъвкавост, но и възможност за директен контакт с преподавателя и останалите участници.
Системите за дистанционно обучение (Learning Management Systems – LMS) са добър пример за среда, в която синхронната и асинхронната комуникация могат да се съчетават в един образователен процес.
Елементи на синхронната комуникация
• Чат: Чат стаите позволяват на много участници да общуват в реално време и да споделят въпроси, мнения и ресурси. При по-голям брой участници разговорът може да се отклони от темата, затова е полезно сесията да бъде архивирана за последващ преглед. Чат стаите дават възможност за синхронна онлайн връзка.
• Интернет телефония (VoIP): VoIP позволява конферентни разговори между курсисти и преподавател. Предварителната подготовка е важна – участниците трябва да знаят кои документи и файлове ще са им необходими по време на разговора.
• Уеб конференции: Уеб конференциите могат да включват видео, споделяне на екран, презентации, анкети и дискусии. Те позволяват излъчване на живо от класната стая или от друго място.
• Аудио подкасти на живо: Аудиосесиите могат да се архивират и да се слушат по-късно. Когато са интерактивни, участниците могат паралелно да използват чат за въпроси и коментари.
• Виртуални светове: Във виртуална среда курсистите могат да се срещат и да упражняват уменията си чрез разговор. Този формат е особено подходящ за изучаване на чужди езици и за практически симулации.
Елементи на асинхронната комуникация
• Виртуални библиотеки: Те осигуряват достъп до видео, аудио, презентации, графики, инструкции и други материали по всяко време и от различни устройства.
• Имейл: Имейлът може да се използва за въпроси, изпращане на материали, новини, напомняния и обратна връзка. Той остава практичен канал за индивидуална комуникация между курсист и преподавател.
• Форуми: Форумите подпомагат обсъждането на въпроси, споделянето на документи и обмена на идеи. Те създават архив на дискусиите, който може да бъде полезен и за други участници.
• Социални мрежи: Блогове, уикита, Facebook, Twitter, YouTube и други платформи могат да подпомагат съвместната работа и обмена на информация, когато се използват според правилата на курса.
• Електронно портфолио: Електронното портфолио представя умения и знания чрез текст, изображения, презентации, видео, аудио и линкове. То може да служи и за проследяване на напредъка и получаване на обратна връзка.
• DVD/CD-ROM: В някои курсове офлайн носителите могат да осигурят достъп до видео или друго медийно съдържание без постоянна интернет връзка.
Извод
Синхронната и асинхронната онлайн комуникация не са взаимно изключващи се подходи. Когато се комбинират разумно, те осигуряват едновременно гъвкавост, достъп до материали, взаимодействие и навременна обратна връзка. Най-добрият модел трябва да съответства на целите на курса и на възможностите на неговите участници.
Източници: http://www.talentlms.com/elearning/synchronous_vs_asynchronous_elearning
http://www.elearners.com/online-education-resources/degrees-and-programs/synchronous-vs-asynchronous-classes/
